Обработвайки кадрите от този филм, заснет през лятото на 2020, отново не можех да проумея "как се събра толкова живот в две седмици?". Как при всяко мое приключение, аз го мисля едно, то става друго, а аз накрая съм благодарен, че не е станало по моя начин? Как може едно изоставено село да кипи от живот?

Плануваното вело-пътешествие из Родопите ще промени курса си заради намиране на по-дълбок смисъл. Съдбата ще ни срещне с три борбени души, живеещи в село, което няма да намерите нито на картата, нито в регистрите на РБ. Село, което в миналото е било обитавано от 45 постоянно живееши семейства. В момента там има едно семейство.

Достатъчно странно, но в този филм няма да видите нито един от главните герои, Росен, Румен и Надежда. Нито пък ще разберете къде точно се намира селото (моля ви, не ме питайте). Тези, които силно желаят, ще го намерят. Ако някога навестите тези хора, те най-вероятно ще ви помолят да не ги снимате. Разбира се, с малко нахалство и хитра тактика ще успеете да ги заснемете, но това няма да ви прави чест.

Още по-странно, идеята на филма не е да насочи вниманието ви към село Шипка. Това село е едно от многото имащи сходна съдба. Може би някъде другаде, в някое друго селце, е останал някой, който се нуждае от помощ. Би било хубаво да опитаме да намерим още села, носещи участта на село Шипка.
Ние далеч не сме първите посетители. Всъщност, има репортаж за мястото, който ми даде идеята да посетя мястото: https://www.youtube.com/watch?v=91V0CUCAXvg

Фотографиите на моята спътница, Надя, може да видите в нейния Инстаграм акаунт: https://www.instagram.com/nadin_greenadin/

Видът Хомо Сапиенс е оцелял единствено защото започва да живее като общество. Преди години антроположката Маргарет Мийд беше попитана от студентка какво смята за първи признак на цивилизация в една култура, като студентката очаквала Мийд да говори за рибни куки или глинени съдове или камъни за смилане.
Мийд обаче отговаря, че първият признак на цивилизация в древната култура е бедрена кост, която е била счупена и след това зарастнала. И обяснява, че в животинското царство, ако си счупиш крака, умираш. Не можеш да бягаш от опасността, да стигнеш до реката за вода или да ловуваш храна. Вие сте месо за зверовете. Животното трябва да оцелее след счупен крак достатъчно дълго, за да заздравее костта. "Счупена бедрена кост, която е заздравяла, е доказателство, че някой е отделил време да остане с този, който е паднал, вързал е раната, пренесъл е човека на сигурно място и се е погрижил за него.
Да помогнеш на някой друг да премине през трудности е мястото, където започва цивилизацията", каза Мийд.
~ Forbes 2020

Моля, имайте предвид, че при посещенията ни в село Шипка бяхме взели предвид епидемичната ситуация и освен необходимите предпазни мерки, се подложихме и на три PCR теста по време на лятната ни ваканция.

Селска панахида

Умира тихо българското село.
И няма кой за него да заплаче...
Там някъде зад билото изчезват
последните
орачи и сеячи.

А младите, доколкото ги има,
отчаяни, отлитат от гнездата -
висят по гари,
търсят хляб в чужбина,
по чуждите полета са аргати.

Тук къщите сами мълчат по залез,
коминът към земята е наклонен...
И хищни сенки нощем обикалят,
за да откраднат стока или спомен.

Умира тихо българското село.
И вместо школският звънец да бие,
камбанен звън обажда се несмело...
А ние?
Доколко живи сме и ние?

Какво че в хитър бизнес
ни е провървяло?
Какво че можем чак в Париж да идем?..

Умира тихо нашето начало.
А пък какъв е краят ни,
ще видим.

Авторът на стихотворението е Георги КОНСТАНТИНОВ

Този проект бе възможен благодарение на добрината и бързата реакция на хората дарили вещи за село Шипка, чиито имена или тях самите ще видите във филма.
Благодаря на хората, които ме подкрепят в платформата Patreon, благодарение на които разполагам с повече време да правя това, което обичам! Благодаря и на магазин за фото/видео техника Dynaphos за дарените софтбоксове.

Тимшел!